Постинг
09.02.2012 15:16 -
Субективен "компот" от трагична равносметка
Автор: yols
Категория: Лични дневници
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2012 15:41
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 09.02.2012 15:41
Предисловие в съществителни: зима, стихия, немарливост, бедствие, наводнение, село, страдание, смърт, героизъм, оцелели, жертви, бездомници, помощ, съпричастност, анализ, упреци, журналисти, истории, политици, промяна, отговорност, безотговорност, ден, траур, благотворителност.
Навярно вече сте се сетили от краткото встъпление, че става дума за трагедията в село Бисер на 06.02.2012. Само че относно темата не мога, не искам, а едва ли имам и право да пиша каквото и да е, защото само хората, които са претърпели това и на които тепърва им предстои да се борят да възстановят... нормалния (хм, какво е нормален?!?) начин на живот от преди случилото се, имат право да съдят или благодарят на някого. А и ще има достатъчно много политици, медии, социално (без)отговорни институции, които ще го направят. И така - не, не става дума за конкретния случай. Просто той беше (за съжаление поредната) причина да се замисля за друго... До кога и аз, и ти, и всички български граждани ще позволяваме (или ще се правим, че позволяваме, което е същото) да ни замазват очите след всяко подобно невъзвратимо събитие, резултат от политическата и държавническата ни неспособност. Язовирите вече ще са публично-държавна собственост. Добре, и това ли е?!? Вече няма да се случват подобни трагедии и няма дните на национален траур да приближат броя на дните на националните празници?!? Сериозно?!? Само, че докато четях агитационна статия за дарителски смс-и за село Бисер (и пратих естествено, както вероятно са направили повечето българи, които съчустват на пострадалите) се замислих за онези пусти 20 стотинки ДДС. Данък добавена стойност... Така като прост човечец от тълпата аз си го превеждам, че ние "изпращачите" на смс-и получаваме добавена стойност от изпратения благотворителен смс и за това си плащаме, както е по закон. Може и така да е - 20 стотинки приспана съвест, че през другото време само си траем, а 1 лев за хората в нужда. Само че къде в тази сметка е данъка на държавата за нейната приспана съвест? Питам! Кога най-после вместо с някаква проста нормативна корекция ще започнат да реагират и с адекватни съществени промени по цялото ни недъгаво законодателство? Кога ще имаме истински закон за благотворителността, където всяка стотинка на хората ще отива там, за където са я дали и който да стимулира ежедневно населението и фирмите да отделят средства за това? Кога дупетатите (не е грешка) ще започнат да ходят на ш*баната си работа, за която им се плаща и ще бъдат наказвани финансово и дисциплинарно за отсъствие, неявяване, гласуване с чужди карти и всякакви такива дребнодушически тарикатлъци?!? Вече утихнаха вълненията след черния Великден на 2011-та, сега ще повишават ограниченията на скоростта по магистрали и скоростни отсечки (сериозно ли?!?). Десет години след Индиго няма деца по дискотеките ли (мдам, и един мърмот)?!? Автобусните превозвачи предлагат пътуване само в нови и изрядни превозни средства, малкото убийци по пътищата лежат по затворите, ядем качествена храна и ни лекуват като хора без да умираме по болниците от лекарска немърливост и алчност, които след това биват наказвани... Изобщо всичко се променя към по-добро след като се случи най-лошото. А дано, ама на дали. Равносметката е, че за толкова много време и след толкова много нелепи трагедии, така и не се научихме на нищо. След поредния дъжд още нямаме качулки, само от време на време гълтаме по някой аспирин и чакаме да ни залее следващия порой, докато си плащаме двайсетте стотинки добавена стойност за съпричастността към другите и надеждата, че утре няма да сме ние на тяхно място.
Тъжно заключение в препинателен знак: ...
Навярно вече сте се сетили от краткото встъпление, че става дума за трагедията в село Бисер на 06.02.2012. Само че относно темата не мога, не искам, а едва ли имам и право да пиша каквото и да е, защото само хората, които са претърпели това и на които тепърва им предстои да се борят да възстановят... нормалния (хм, какво е нормален?!?) начин на живот от преди случилото се, имат право да съдят или благодарят на някого. А и ще има достатъчно много политици, медии, социално (без)отговорни институции, които ще го направят. И така - не, не става дума за конкретния случай. Просто той беше (за съжаление поредната) причина да се замисля за друго... До кога и аз, и ти, и всички български граждани ще позволяваме (или ще се правим, че позволяваме, което е същото) да ни замазват очите след всяко подобно невъзвратимо събитие, резултат от политическата и държавническата ни неспособност. Язовирите вече ще са публично-държавна собственост. Добре, и това ли е?!? Вече няма да се случват подобни трагедии и няма дните на национален траур да приближат броя на дните на националните празници?!? Сериозно?!? Само, че докато четях агитационна статия за дарителски смс-и за село Бисер (и пратих естествено, както вероятно са направили повечето българи, които съчустват на пострадалите) се замислих за онези пусти 20 стотинки ДДС. Данък добавена стойност... Така като прост човечец от тълпата аз си го превеждам, че ние "изпращачите" на смс-и получаваме добавена стойност от изпратения благотворителен смс и за това си плащаме, както е по закон. Може и така да е - 20 стотинки приспана съвест, че през другото време само си траем, а 1 лев за хората в нужда. Само че къде в тази сметка е данъка на държавата за нейната приспана съвест? Питам! Кога най-после вместо с някаква проста нормативна корекция ще започнат да реагират и с адекватни съществени промени по цялото ни недъгаво законодателство? Кога ще имаме истински закон за благотворителността, където всяка стотинка на хората ще отива там, за където са я дали и който да стимулира ежедневно населението и фирмите да отделят средства за това? Кога дупетатите (не е грешка) ще започнат да ходят на ш*баната си работа, за която им се плаща и ще бъдат наказвани финансово и дисциплинарно за отсъствие, неявяване, гласуване с чужди карти и всякакви такива дребнодушически тарикатлъци?!? Вече утихнаха вълненията след черния Великден на 2011-та, сега ще повишават ограниченията на скоростта по магистрали и скоростни отсечки (сериозно ли?!?). Десет години след Индиго няма деца по дискотеките ли (мдам, и един мърмот)?!? Автобусните превозвачи предлагат пътуване само в нови и изрядни превозни средства, малкото убийци по пътищата лежат по затворите, ядем качествена храна и ни лекуват като хора без да умираме по болниците от лекарска немърливост и алчност, които след това биват наказвани... Изобщо всичко се променя към по-добро след като се случи най-лошото. А дано, ама на дали. Равносметката е, че за толкова много време и след толкова много нелепи трагедии, така и не се научихме на нищо. След поредния дъжд още нямаме качулки, само от време на време гълтаме по някой аспирин и чакаме да ни залее следващия порой, докато си плащаме двайсетте стотинки добавена стойност за съпричастността към другите и надеждата, че утре няма да сме ние на тяхно място.
Тъжно заключение в препинателен знак: ...
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
